Част І: Зима 2005/2006
И в този ден
на зимна красота
отново и отново си припомних,
че съм прекрасно същество,
преливащо от любов.
Любовта е тук –
в заскрежените върхове
на дърветата,
в кристалите на въздуха
сред белотата на един пречистващ се свят.
Банално звучи, но е така. Пречистващ се е.
Така невероятно е да влезеш толкова дълбоко в един човек, че да виждаш светлината в него, потенциала му, възможностите на прекрасната му природа. Така вълшебно е това преброждане в необятността, в която някой те пуска.
Омагьосва ме тайнството да откриваш, без да взимаш. Да изживяваш пълнотата и щедростта, без дори светът да знае…
Да не те боли да бъдеш някой друг, а да цъфтиш в богатството да бъдеш себе си…
Колко е голямо откритието, че е глупост да дефинираш чувствата или да се стесняваш от всецялостта, която преживяваш, общувайки с някого, който те пуска в себе си…
Колко е прекрасно да не теглим краищата на конците, които ни свързват.Това вече го казах, но искам да си го повтарям, за да не го забравя никога. Никога.
Чувствам се като светеща точка в безкрая, която е толкова безкрайно малка, колкото безкрайно голяма е, че носи всичко и знае всичко.
Разбирам, че маската на тялото е изпитание, през което трябва да преминават светещите точки, за да се научат да сплитат ръце и да си казват което мислят, когато са тук.
Очарова ме чудото да откривам още и още красота в неизбродимото – душа, която съм срещнала.
Смайва ме дълбочината, която обезсмисля грешките и превръща „недостатъците” в прекрасни уроци и достойнства, а вините пали на буен огън, на който се топлят виждащите.
Разтапя ме откритието, че мога да обичам толкова много.
И колко е случайно и невероятно да намериш струните на душата си като струните на нечия друга душа. СЪЗВУЧИЕТО Е ТАЙНСТВО.
Хората се разминават. – Това е закономерност.
Хората се намират. – Това е тайнство...
**
Хората се намират. – Това е тайнство...
**
Повече от ГЛАС може да почетете ТУК
стр.257 - 260
За да поръчате книгата с автограф от авторката, моля пишете на: knigata.glas@gmail.com
