Дълбините на ГЛАС

ДАМЯН ЯКОВ, ИЗДАТЕЛ НА КНИГАТА „ГЛАС”

Светът като перцепция, като съвкупност от феномените на собственото съзнание, проектирани в странна система, в която не времето, а емоциите са структуроопределящ елемент. Калейдоскоп от кратки сюжети, които не проникват извън фасцията на мига, словесни портрети, затворени в континиума на ситуацията – и отново атмосферата и емоционалните внушения се оказват постигнатата цел и средоточие на текста, разпрострял се в обемното книжно тяло на „ГЛАС” от Анета Иванова-Радко Стоянчова.

Ако случайният читател започне да се дразни, че все не „хваща” доминиращата идея, която би го отвела до разкриването на загадката в края на книгата, ще има да чака. От това ще го делят близо хиляда страници и поне едно сериозно хуманитарно образование.

Книгата е нетрадиционен от гледна точка на доминиращите стилове в съвременната литература текст - философско-есеистичен роман или философски есета с обем на няколко романа. Но читателят може да бъде сигурен в едно – че това е истинска литература от първата до последната страница.

ГЛ.АС. Д-Р КРИСТИНА ЙОРДАНОВА

Нова българска литература, СУ „Св. Климент Охридски”

За книгата „Глас” на Анета  Иванова – Радко Стоянчова

Анета  Иванова – Радко Стоянчова е един от  най-добрите и самоотвержени учители по литература днес, дългогодишен преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ”. Самата тя талантлив писател със свой авторски глас и присъствие. Публикувала е в доста от добрите литературни издания като сп. „Родна реч”, „Пламък”, „Любословие”. Носител на първа награда за 2007 г. на Националния анонимен поетически конкурс на читалище „Зора”- Кюстендил.

До момента Анета Иванова – Радко Стоянчова има издадени две самостоятелни книги - поетическата „Мама. Приятелство. Ретроспекции. Намерено” през 1994 г., а в края на миналата - 2011година стана факт и нейният първи есеистичен роман „Глас”.

Книгите на Анета Иванова се отличават с автентичен и разпознаваем почерк, високи стилистични умения, изключителна емоционалност, която тя успява да предаде и на своите читатели. Авторката е сред малкото съвременни писатели, които вярват, че литературата не е само сноп от определени естетически характеристики, модели на писане, а че тя има мисия да бъде нравствено формираща, да носи ценностно послание. В своята книга „Глас” авторката показва, че чрез словото и чрез разказа за епифаничността на самия живот, чрез нишките, които плетат малките ежедневни чудеса, „светът е вълшебно място”. „Глас” е животът, видян през философията на личната промяна, която ни води към самите себе си  и към другите все по-навътре и навътре. Романът на Анета Иванова е свят, в който словото е пълновластен господар, водач. Истински магическо, перформативно слово-действие, то твори, създава връзки между хората, лекува. Романът „Глас” има способността да бъде колкото авто-фикция, наплетен от биографични разкази, толкова и обобщаващ, аперсонален, насочен към модели, които са надиндивидуални, защото, както казва самата авторка за романа си вътре в текста: „(книгата) се пише, както се живее животът” – естествено, от самия себе си.

ИРИНА РАДЕВСКА, експерт Европейска интеграция, Национална спортна академия

Когато се опитвам да систематизирам мислите си за произведението „ГЛАС” – най-значимата до този момент творба на Анета Иванова, изпитвам колебание откъде е най-добре да започна. Не една и две са пътеките, които отвеждат до сърцевината на личното ми разбиране за „ГЛАС”. Нека началото бъде в това, че който и да говори за „ГЛАС”, нарича творбата на Анета Иванова-Радко Стоянчова „книгата”. Може би един ден специалистите литературоведи ще могат да намерят „жанр” за това литературно произведение, но засега това е първото изумление, пред което се изправя читателят – книгата не влиза в рамките на нищо познато, на нищо подредено и обозначено по рафтовете на библиотеките.

Самата Анета твърди, че тази книга е запис на самия живот – такъв, какъвто е, такъв, какъвто е избран да бъде – прекрасен, нов, очакващ, раздаващ, учещ, мълчалив, словоохотлив, възхищаващ и възхитен … Наистина, невероятно постижение на един майстор на словото е да говори от първо лице, да обявява публично „Това съм аз” и въпреки всичко преживяванията и мислите, родени в реката на един отрязък живот (или по-скоро на един сезонен кръговрат живот), да се възприемат от читателя с дълбочината на магията, която е във всеки един човек; забравяш да мислиш за „аз” като за автора на книгата и в това „аз” се превръщаш ти сам, твои паралелни същности или незаписани мисли. Това е първото нещо, което „ГЛАС” носи на читателя си – едно препращане към собствените мигове на красота и поводи за благодарност, които може би си забравил, може би не си оценил достатъчно, но не е страшно – винаги имаш отворената възможност да се върнеш и да видиш с нови очи миналото и настоящето си; „ГЛАС” ти отваря тази врата, за да не остане красотата на живота ограничена до няколко светли жизнени върхове, за да те подсети, че всеки, всеки миг от живота е прекрасен.

Книгата на Анета е като покана за сложен, труден и в известен смисъл майсторски танц. Танц, който не се танцува с краката, ръцете и естествените движения на тялото. Когато читателят седне с книгата в ръце и отвори първата страница, т.е. когато получи поканата за танца, трябва да знае, че в този танц водещият партньор е Кронос, т.е. времето със своите собствени завъртания, притихвания, спирали и излитания. Книгата те изпитва относно способността ти да уважаваш времето и четката с бои, които само то притежава. Ако бързаш или ако нервничиш и търсиш развитието на света „утре”, много вероятно е книгата да те отхвърли. „ГЛАС” те учи да виждаш и да чуваш всичко, което минава покрай теб, защото не бързаш, защото не си припрян, защото уважаваш божественото в човека до теб, защото си направил избора между личността, вдъхновена от Създателя и конкурентоспособността на глобализирания Победител.

Книгата „ГЛАС” е творба, която принадлежи не на вчерашния или на утрешния ден. Тя носи духа и молитвите на днес и само на днес. Когато след време читателите удивени ще откриват актуалността на мислите в книгата, това ще бъде тяхното си богатство. Но днес тази книга носи кръста и камбаната на нашето време, на нас самите. Един обикновен сякаш живот, с едни обикновени сякаш срещи и раздели… Защо тогава всичко е нажежено до бяло и пръска искри дори и при най-тихите размисли на автора? Зад всяко преживяване и размисъл в книгата виждам едно голямо богатство от културни достижения на човека, виждам едни чисто човешки съждения, които обаче имат някаква способност да остават гравирани върху паметта на читателите си именно защото са стъпили стабилно върху „раменете на гиганти”. Това, което Анета безкомпромисно и абсолютно внушава чрез „ГЛАС” е, че светлината и красотата на живота не са някакви специални събития, които могат или не да ни се случат и които се случват само на едни определени хора. За да видиш красивото, трябва да си в постоянен контакт със световната мисъл за Бог, т.е. за съзиданието, доброто, справедливото, нежното, милостивото… Тези свои постоянно протегнати ръце към Човека и към неговите озарения Анета проявява чрез множество цитати, стихове, мисли на знаменити хора на мисълта от всякакви времена и посоки. Мисълта на света е неотделима от мисълта, озарила собствения й живот – Анета не разделя словесното богатство на „мое” и „твое”. Бликащото слово на книгата е безценен принос за обогатяване на българския език. Как да го определя? – съвършен, нестандартен, изненадващ, диамантено шлифован, успокояващ, дърпащ напред и спиращ мисълта в безвремие. Възможно ли е езикът на един писател да бъде всичко това едновременно? Да, който е „видял”, знае, че да.

Книгата „ГЛАС” е рожба на безпрекословната вярност и вяра на автора си – вярност към младежката чистота, към ненакърнимостта на душата, която никога не е предавала себе си, към самоусъвършенстването на твореца, който знае, че няма друг избор, освен да служи на словото и на рода си с цялото си жизнено време, с любовта си, с болките и възкръсванията си; както и с вярата, че талантът е човешко качество, само не трябва да се отричаш от  него, да се отказваш от себе си. „ГЛАС” е книга – среща с една истинска личност, осъществена на един съвършен, дори в известен смисъл елитарен език. Прочитането на „ГЛАС” е преживяване, в което не просто чуваш този така рядко срещан красив български език. Прочитането на „ГЛАС” е доказателство, че самият ти говориш този език. Наистина срещата си струва.

АСЕН ТОДОРОВ, КЛАСИЧЕСКИ ФИЛОЛОГ
Учител по старогръцки език в НГДЕК "Константин Кирил Философ"

За гласа на „Глас“

Книгата „Глас“ на Анета Иванова-РадкоСтоянчова напевно диктува, оформя, разказва, говори…истината и само истината – до болка – за човешкия живот, за преображенията на душата, дълбоко психологически, безмилостно, с радост, с разбиране и копнеж по истинското СЕБЕ. Всяка дума е дълбочина! Съзнанието няма милост нито когато дарява радост, нито когато носи тъга. То връща душата към миналото, ретроспективно, интраспективно, антропоцентрично, като постепенно се превръща в кулминация на духа и неговия път.

В „Глас“ няма отражение на духовния път и духовните преживявания, това е самата душа, разказваща пътя си, без да пропуска нищо от него. Поради това и асоциациите, препратките, невидимите връзки са неизброими. Богатството на „Глас“ това е разказът на душата, на чистото съзнание, което знае истината и чрез напевен ритъм я изразява – като река, която тече напред, устремена към бъдното, но винаги помнеща духовните уроци на миналото, без да морализаторства, да поучава, да изисква…

Всеки човешки живот може да намери истинското СЕБЕ СИ, не АЗ-а в този разказ на една необятна душа.

МИТКО ДЕЛЕВ, ИСТОРИК                                                                                               

Учил съм, дори съм изследвал, доста революции от миналото на човеците – от тая на Адам и Ева до тези на Ленин и Хитлер. Много революции съм изучавал, но само една съм преживял и преживявам – тази, която започна в България през ноември 1989 с това, че прекрасната ми учителка по френски  в СУ внезапно беше извикана от аудиторията, а после се върна видимо развълнувана. Но упражнението си продължи -  je sais, tu sais,… nous savons. Само час по-късно на стария телевизор „Велико Търново” за първи път видях другаря Тодор Живков в неестествен за него ракурс. За мен революцията всъщност започна така – с безумната аналогия между красивото лице на Жанна Кръстева и увисналото чене на генералния секретар.                                                          

Битието обаче е хищно: революцията потегли по улици, площади, кулоари и ловни пътеки, като сменяше безпощадно лидери, президенти, министерски кабинети и парламентарни състави. То беше колкото хищно, толкова и интересно… Потопи ме в кладенеца си и аз забравих кое е началото на революцията, която живея. Забравих, въпреки че като историк знам, че първият въпрос за революция е кога избухва.               

Двадесет и кусур години по-късно си спомних за моето начало на последната българска революция. Инструмент на осъзнаването беше книгата на Анета „ГЛАС”. Тогава навързах логиката между едно красиво лице и едно увиснало чене.                      

Защото Анета Иванова-Радко Стоянчова  под формата на едно безкрайно романизирано есе беше написала историята на нашите емоции, докато ние се занимаваме с революции.               

Скъпи читателю, „ГЛАС” е книга за историята на нашите чувства. Остани внимателно и търпеливо с нея и ще откриеш, че си имал още една биография, която си изживял, но никога досега не си подозирал. Ще откриеш, че променливостта на Прехода, в който си живял, не е разрушил вечността ти на Човек.

РОСИЦА ГРИГОРОВА, БИОЛОГ                                                                                                 

На представянето на „ГЛАС” на Международния панаир на книгата в София, проведен в НДК през м. Декември 2011 г., споделих с аудиторията следното: Във Франция смятат, че интелектуалецът е творец, ангажиран с лечението на обществените язви, обобщава известният френски историк Жан-Франсоа Сиринели.                                                                                      

Анета Иванова-Радко Стоянчова прави чрез своята книга нещо много по-значимо: тя отправя ненатраплив призив към пробуждане, осъзнатост и автентичност. Авторката не просто споделя собствения си опит; тя случва събуждането у всеки, досегнал се до нейната изящна творба. Книгата завладява със своята звънлива изящност, проникновеност и най-вече – със своята безпощадна искреност.                                                                                              

„ГЛАС” е скрила в себе си много чудеса. На страниците й можете да срещнете чудото на любовта, което поражда от своя страна чудото на поезията. Там са и чудото на метаморфозата, чудото на сбъднатата молитва, както и чудото на заедността. От редовете й прозира и чудото на себеузнаването и себеизрастването. Толкова много чудеса! И водещото тук не е, че са се случили с авторката, а в силата читателят да повярва в себе си и във възможността всички тези чудеса да се случат и с него, и още...                                                         

Ще се радвам, ако читателят си каже: „Да, това се е случило, значи е реалност; а щом е възможно за един, значи е възможно и за всеки, включително и за мен самия.”                                 

Пожелавам на всеки да сътворява чудеса в живота си, а за тези, които го правят – да продължават да живеят в това!                                                                                       

„ГЛАС” е книга за ценителите на автентичното и неконвенционално изкуство, тя е едно прекрасно изследване на себе си и правене на света си. Тя е наръчник за сбъдване на желания.             

Според един много специален за мен човек талантът е обществена собственост и който има талант и не го развива и впряга в обществено полезна работа, върши престъпление. Анета Иванова-Радко Стоянчова  последователно и отдадено следва своя талант и му дава поле за изява в мъдрите си и прекрасни произведения.                                

Благодаря ти, Ани, че ми създаваш този празник – да има на света твоята книга и да мога да й се наслаждавам всеки ден! Човек се чувства щастлив, че познава хора като теб. Чакам в скоро време и другите ти книги!                                                                                                         

„ГЛАС” е книга за бъдещите поколения. За нея не се пише и не се говори, защото обществото не е узряло да я разбере и коментира. „ГЛАС” е изтъкана от слънчеви лъчи, искреност докрай, себепознание и красота, а всичко това е вплетено в самия живот и хвърля светлина чак до далечното бъдеще. Актуалният напоследък призив в обществото за промяна, която всъщност всеки следва да направи в себе си, за да я има и около нас, е въплътен в прекрасен художествен образ в тази творба.                                                                       

„ГЛАС” е трудна книга, защото буди съзнания и призовава към усилие: усилието да бъдем себе си, да бъдем искрени, да постигаме и изявяваме най-доброто от себе си, да бъдем будни и осъзнати едновременно като деца и като мъдрещи.                                                                

След катарзиса на себепознанието и на любовта човек се променя завинаги. Блазе на осмелилите се да се впуснат в най-красивото пътешествие в живота си!

СТАМЕНА ДИМОВА, ЛИТЕРАТОР

Реката и Ръката

Отдавна прочетох книгата  „ГЛАС”  на Анета Иванова-Радко Стоянчова.
Както се казва : от кора до кора.                                                                            

Изпитах чувството, че се потопих в ТЕЧАЩА РЕКА с разноцветни води на чувства, мисли, усещания, предусещания, спомени, блянове, надежди, търсения... река ТИЧАЩА и усмихната, река на ЖИВЕЕНЕТО в нас, в другите, с другите, на минало и бъдно, на сбъднало се и несбъдно. Потопих Ръка в тази Река и когато я извадих, тя бе обагрена от тичащите светове на живеенето.    

Така бе и така е винаги, когато чета тази странна книга. Книга като тичащо момиче и древна жрица.                                                                                                                                      

Сега посягам (почти свенливо) към книгата с определена цел – да изчета две посочени страници: 803 и 809, посочени в материал на вестник (не ще го посоча) и избрани от автор (не ще го посоча).                                                                                                                                      

Чета стр.803. Лентата се завърта. Златният венец на Казанлъшкото съкровище, хванати за ръце Мъж и Жена, приятели на разходка, пътека с излаз – МОРЕТО... Вечерно ноемврийско море, ледено и мълчаливо, но живо. И Жената милва МОРЕТО с длани, със стъпала, с вик... И Мъжът се гмурва с вик и песен за двама „Обичам те”... После размисъл за пълноценността да изживяваш на всички нива, за всеотдайността на подкрепата, за себепознанието в любовта, за невъзможността да бъдеш сам, когато знаеш всичко това...                                                                     

Ето това е стр.803! А къде е тук „еротичният” злодей, така „коварно” скрит и „доблестно” открит от непосочения автор в непосоченото издание?                           

Учудена съм. Нещо не разбирам.                                                                                                 

Но да потърся „порнографската” заплаха на другата страница – 809 на „ГЛАС”.
Прости ми, „ГЛАС”. Не чета, за да те видя. Вече съм те видяла. Чета, за да позная някого другиго, защото Както Четеш, Така се Изписваш на стената на Времето. А както се изпишеш, така ще прочетат и теб.                                                                                                                  

Стр.809-та.                                                                                                                         

Босилеград, сцена, народни шарени носии във Фолклорния Балкански Фестивал по повод  Деня на будителите, в морската столица на България. Песни, усмивки, сълзи, мисъл за Родина и онази вечно млада и щастлива жена Валя Балканска, изпратила като брилянтна стрела своя глас в Космоса... Обща снимка за спомен и група радостни хора.. .и в мига на предщракването на обективите лудешкият вик на Валя: „Секс” (вместо „зеле”)!                              

Ооо! Ето къде се е скрил „порнографският” злодей! Неудържим смях! Този път се смея аз. Прости ми, „ГЛАС”! Отново те видях. Но видях и тях – непосочените.                                          

Не, не е така. Те просто не са се случили. Това не се е случило. Не се е. Това просто не може да е. Няма го. НИКОЙ чете така. Неслученото четене не търси цветната река, защото стиска в ръката си камък.                                                                                                                   

А „ГЛАС” тече като цветна Река, потапям пръсти в нея. Ръката ми проблясва в мокри цветове... И дори една капка от онова, Погаленото море се стича и капва на отворената страница – 809. Капва тежко. Като сълза.                                                

За да поръчате книгата или просто да се свържете с авторката, 
моля пишете на: knigata.glas@gmail.com